плащ

Речник на българския език

плащ — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пла̀щът, пла̀ща, мн. пла̀щове, (два) пла̀ща, м. Горна дреха без ръкави. Беше се заметнала с черен плащ.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • плашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плащ
непълен член пла-ща
пълен член пла-щът
мн.ч. пла-що-ве
членувано пла-що-ве-те
бройна форма пла-ща
звателна форма —

Връзки