наметало

Речник на българския език

намета̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. намета̀ла, ср. Горна дреха без ръкави; пелерина.

Грешни изписвания (7)

  • наметалу
  • намитало
  • намиталу
  • нъметало
  • нъметалу
  • нъмитало
  • нъмиталу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ме-та-ло
членувано на-ме-та-ло-то
мн.ч. на-ме-та-ла
членувано на-ме-та-ла-та