шал

Речник на българския език

шал съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ша̀лът, ша̀ла, мн. ша̀лове, (два) ша̀ла, м. Голям квадратен или триъгълен или дълъг правоъгълен къс материя (плат, трико или плетиво), който служи за увиване на врата, за намятане на рамената или за забраждане. Копринен шал. Топъл шал.
същ. умал. ша̀лче, мн. ша̀лчета, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шал
непълен член ша-ла
пълен член ша-лът
мн.ч. ша-ло-ве
членувано ша-ло-ве-те
бройна форма ша-ла
звателна форма