расо

Речник на българския език

ра̀со съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. раса, ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба.

Грешни изписвания (1)

  • расу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-со
членувано ра-со-то
мн.ч. ра-са
членувано ра-са-та