раса

Речник на българския език

1. ра̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. раси, ж.
1. Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези — цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под. Жълта раса.
2. За животни — порода.прил. расов, расова, расово, мн. расови. Расови предразсъдъци. Расов кон.

Грешни изписвания (1)

  • расъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-са
членувано ра-са-та
мн.ч. ра-си
членувано ра-си-те
звателна форма

2. раса — мн. ч.

раса е производна форма на расо (мн. ч.).