порода

Речник на българския език

поро̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поро̀ди, ж.
1. Разновидност у едни и същи животни или растения, която се отличава с предавани по наследство еднакви признаци; сорт, вид, раса.
2. Прен. Хора, които се отличават от другите по своите специфични качества. Човек от особена порода.

Грешни изписвания (3)

  • породъ
  • пурода
  • пуродъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ро-да
членувано по-ро-да-та
мн.ч. по-ро-ди
членувано по-ро-ди-те
звателна форма