почва

Речник на българския език

1. по̀чва — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀чви, ж.
1. Горен повърхностен слой на земята, в който се развиват растенията. Плодородна почва.
2. Прен. Само ед. Основа, опора, върху която става нещо. На приятелска почва. Губя почва под краката си.
прил. по̀чвен, по̀чвена, по̀чвено, мн. по̀чвени.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • почвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поч-ва
членувано поч-ва-та
мн.ч. поч-ви
членувано поч-ви-те
звателна форма —

2. почва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

почва е производна форма на почвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. почва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

почва е производна форма на почвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. почва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

почва е производна форма на почвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки