възможност

Речник на българския език

възмо̀жност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

възможността̀, мн. възмо̀жности, ж.
1. Удобен случай, начин, средство, които позволяват осъществяването на нещо. Имам възможност да замина. Не искам да изпускам тази възможност.
2. Само мн. Способности, заложби. Ограничени възможности. Разкривам възможностите си.
3. Само мн. Материални, парични средства. Възможностите ми не позволяват.

Грешни изписвания (7)

  • вазможност
  • вазможнуст
  • възможнуст
  • вазможнос
  • вазможнус
  • възможнос
  • възможнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-мож-ност
членувано въз-мож-ност-та
мн.ч. въз-мож-нос-ти
членувано въз-мож-нос-ти-те
звателна форма