метода

Речник на българския език

1. мето̀да — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мето̀ди, ж. Остар. метод.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • методъ
  • митода
  • митодъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-то-да
членувано ме-то-да-та
мн.ч. ме-то-ди
членувано ме-то-ди-те
звателна форма —

2. метода — ед. ч. непълен член

метода е производна форма на метод (ед. ч. непълен член).

3. метода — бройна форма

метода е производна форма на метод (бройна форма).

Връзки