светъл

Речник на българския език

свѐтъл прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

светла, светло, мн. светли, прил.
1. Който излъчва светлина. Светла луна. Светла лампа.
2. В който има светлина. Светла стая. Светъл ден.
3. Който е с блед, ненаситен, ясен цвят; прозрачен. Светла рокля. Светли очи. Светли мебели.
4. Прен. Който е радостен; непомрачен. Светъл поглед. Светло бъдеще.
5. Прен. Който е скъп, свещен; празничен. Светъл празник. Светли имена. Светла памет.
6. Прен. За ум — който е проницателен; откривателски.
На светло.
1. На осветено място.
2. Прен. На показ, неприкрито. Изваждам на светло престъпления.
По светло. — В светлата част на деня. Да се върнеш по светло.

Грешни изписвания (1)

  • светал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. све-тъл
непълен член свет-лия
пълен член свет-ли-ят
ж. р. свет-ла
членувано свет-ла-та
ср. р. свет-ло
членувано свет-ло-то
мн. ч. свет-ли
членувано свет-ли-те