искрящ

Речник на българския език

1. искря̀щ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ескряшт
  • ескрящ
  • искряшт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ис-к-рящ
непълен член ис-к-ря-щия
пълен член ис-к-ря-щи-ят
ж. р. ис-к-ря-ща
членувано ис-к-ря-ща-та
ср. р. ис-к-ря-що
членувано ис-к-ря-що-то
мн. ч. ис-к-ря-щи
членувано ис-к-ря-щи-те

2. искрящ — сег. деят. прич. м. р.

искрящ е производна форма на искря (сег. деят. прич. м. р.).