пенлив

Речник на българския език

пенлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пенлѝва, пенлѝво, мн. пенлѝви, прил. Който има свойството да образува много пяна. Пенлива бира. Пенлив шампоан.
същ. пенлѝвост, пенливостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • пинлив
  • пенлиф
  • пинлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пен-лив
непълен член пен-ли-вия
пълен член пен-ли-ви-ят
ж. р. пен-ли-ва
членувано пен-ли-ва-та
ср. р. пен-ли-во
членувано пен-ли-во-то
мн. ч. пен-ли-ви
членувано пен-ли-ви-те