пяна

Речник на българския език

1. пя̀на — съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

ж., само ед. Маса с мехурчета, която се образува на повърхността на течност при кипене, газиране и др.
• С пяна на устата. — Разг. Злобно.

Грешни изписвания (1)

  • пянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пя-на
членувано пя-на-та
мн.ч. —
членувано —
звателна форма —

2. пяна — мин. страд. прич. ж. р.

пяна е производна форма на пея (мин. страд. прич. ж. р.).

Връзки