рус

Речник на българския език

рус прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

руса, русо, мн. руси, прил.
1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса.
2. За човек — който е със светла коса.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рус
непълен член ру-сия
пълен член ру-си-ят
ж. р. ру-са
членувано ру-са-та
ср. р. ру-со
членувано ру-со-то
мн. ч. ру-си
членувано ру-си-те