1.
бял
—
прилагателно име
(тип 81)
Значение
бя̀ла, бя̀ло, мн. бѐли, прил.
1. Който е с цвят на пресен сняг, мляко.
2. Който е светъл на цвят. Бяло лице. Бял хляб. Бяло вино.
прил. умал. бѐличък, бѐличка, бѐличко, мн. бѐлички.
• Бяла книга. — Книга, която съдържа официални документи на институция, обнародвани с цел да се защити определена позиция. • Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.
• Бяла смърт. — Смърт от измръзване в снега.
• Бяла олимпиада. — Зимна олимпиада.
• Бели дробове. — Централен вътрешен орган на дихателната система у човека и животните.
• Бели кахъри. — Разг. Недостатъчно сериозни грижи, кахъри.
• Виждам/видя бял свят. — Разг. Раждам се, появявам се.
• По бели гащи. — Разг. Неподготвен. Спипах го по бели гащи.
• Посред бял ден. — Разг. През деня.
1. Който е с цвят на пресен сняг, мляко.
2. Който е светъл на цвят. Бяло лице. Бял хляб. Бяло вино.
прил. умал. бѐличък, бѐличка, бѐличко, мн. бѐлички.
• Бяла книга. — Книга, която съдържа официални документи на институция, обнародвани с цел да се защити определена позиция. • Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.
• Бяла смърт. — Смърт от измръзване в снега.
• Бяла олимпиада. — Зимна олимпиада.
• Бели дробове. — Централен вътрешен орган на дихателната система у човека и животните.
• Бели кахъри. — Разг. Недостатъчно сериозни грижи, кахъри.
• Виждам/видя бял свят. — Разг. Раждам се, появявам се.
• По бели гащи. — Разг. Неподготвен. Спипах го по бели гащи.
• Посред бял ден. — Разг. През деня.
Грешни изписвания (1)
- бъл