възрастен

Речник на българския език

въ̀зрастен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

въ̀зрастна, въ̀зрастно, мн. въ̀зрастни, прил.
1. Който е достигнал зряла или напреднала възраст. Възрастен човек, а се държи като дете!
2. Остар. По-голям на възраст в сравнение с друг.

Грешни изписвания (3)

  • възрастин
  • възръстен
  • възръстин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-рас-тен
непълен член въз-рас-т-ния
пълен член въз-рас-т-ни-ят
ж. р. въз-рас-т-на
членувано въз-рас-т-на-та
ср. р. въз-рас-т-но
членувано въз-рас-т-но-то
мн. ч. въз-рас-т-ни
членувано въз-рас-т-ни-те