старец

Речник на българския език

ста̀рец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. ста̀рци, м.
1. Стар, възрастен човек. Белокоси старци.
2. Прен. Жарг. Баща. Моят старец не иска и да чуе.
прил. ста̀рчески, ста̀рческа, ста̀рческо, мн. ста̀рчески.
прил. ста̀решки и старѐшки, ста̀решка и старѐшка, ста̀решко и старѐшко, мн. ста̀решки и старѐшки.

Грешни изписвания (1)

  • стариц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-рец
непълен член ста-ре-ца
пълен член ста-ре-цът
мн.ч. стар-ци
членувано стар-ци-те
бройна форма стар-ци
звателна форма ста-ре-цо