старик

Речник на българския език

старѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

м., само ед. Старец, дядо.

Грешни изписвания (1)

  • стърик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-рик
непълен член ста-ри-ка
пълен член ста-ри-кът
мн.ч. ста-ри-ци
членувано ста-ри-ци-те
бройна форма ста-ри-ци
звателна форма ста-ри-ко