дядо

мн. дя̀довци и дедѝ, ср.
1. С мн. дя̀довци. Мъж по отношение на своите внуци. Моят дядо беше учител.
2. С мн. дя̀довци. Стар човек; старец. В селото бяха останали само дядовци и баби.
3. Разг. Тъст и обръщение към тъст.
4. Разг. Почтително обръщение към духовни лица. Дядо попе.
5. Само мн.: дедѝ. Прадеди, родоначалници, предшественици.
прил. дя̀дов, дя̀дова, дя̀дово, мн. дя̀дови.
• Дядо Мраз/Дядо Коледа. — Старец, който носи коледни или новогодишни подаръци, обикн. на децата.
• Дядо Иван. — Разг. Истор. Русия.