1.
слъ̀нчев
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил.
1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина.
2. Който е огрян от слънце, в който грее слънце. Слънчева стая. Слънчев ден. Слънчево време.
• Слънчева баня. — Припичане на слънце със специален костюм, на специално място. Правя слънчеви бани на морето.
• Слънчева система. — Слънцето и планетите, които се въртят около него.
• Слънчев удар. — Припадък при дълго стоене на слънце поради нахлула в главата кръв. Получавам слънчев удар.
1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина.
2. Който е огрян от слънце, в който грее слънце. Слънчева стая. Слънчев ден. Слънчево време.
• Слънчева баня. — Припичане на слънце със специален костюм, на специално място. Правя слънчеви бани на морето.
• Слънчева система. — Слънцето и планетите, които се въртят около него.
• Слънчев удар. — Припадък при дълго стоене на слънце поради нахлула в главата кръв. Получавам слънчев удар.
Грешни изписвания (3)
- слънчив
- слънчеф
- слънчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | слън-чев | |
|---|---|---|---|
| непълен член | слън-че-вия | ||
| пълен член | слън-че-ви-ят | ||
| ж. р. | слън-че-ва | ||
| членувано | слън-че-ва-та | ||
| ср. р. | слън-че-во | ||
| членувано | слън-че-во-то | ||
| мн. ч. | слън-че-ви | ||
| членувано | слън-че-ви-те | ||
2.
Слъ̀нчев
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Слънчив
- Слънчеф
- Слънчиф