извинителен

Речник на българския език

извинѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

извинѝтелна, извинѝтелно, мн. извинѝтелни, прил.
1. Който има оправдание, извинение. Отсъства по извинителни причини.
2. Който е предназначен да извинява. Извинително писмо.
нареч. извинѝтелно.

Грешни изписвания (15)

  • езвенителен
  • езвенителин
  • езвенитилен
  • езвенитилин
  • езвинителен
  • езвинителин
  • езвинитилен
  • езвинитилин
  • извенителен
  • извенителин
  • извенитилен
  • извенитилин
  • извинителин
  • извинитилен
  • извинитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ви-ни-те-лен
непълен член из-ви-ни-тел-ния
пълен член из-ви-ни-тел-ни-ят
ж. р. из-ви-ни-тел-на
членувано из-ви-ни-тел-на-та
ср. р. из-ви-ни-тел-но
членувано из-ви-ни-тел-но-то
мн. ч. из-ви-ни-тел-ни
членувано из-ви-ни-тел-ни-те