опростителен

Речник на българския език

опростителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оп-рос-ти-те-лен
непълен член оп-рос-ти-тел-ния
пълен член оп-рос-ти-тел-ни-ят
ж. р. оп-рос-ти-тел-на
членувано оп-рос-ти-тел-на-та
ср. р. оп-рос-ти-тел-но
членувано оп-рос-ти-тел-но-то
мн. ч. оп-рос-ти-тел-ни
членувано оп-рос-ти-тел-ни-те