простим

Речник на българския език

1. простѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прустим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-тим
непълен член прос-ти-мия
пълен член прос-ти-ми-ят
ж. р. прос-ти-ма
членувано прос-ти-ма-та
ср. р. прос-ти-мо
членувано прос-ти-мо-то
мн. ч. прос-ти-ми
членувано прос-ти-ми-те

2. простим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

простим е производна форма на простя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).