незлобив

Речник на българския език

незлобѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

незлобѝва, незлобѝво, мн. незлобѝви, прил. Който не проявява злоба; добродушен, без-злобен. Незлобива душа.
същ. незлобѝвост, незлобивостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • незлубив
  • низлобив
  • низлубив
  • незлобиф
  • незлубиф
  • низлобиф
  • низлубиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нез-ло-бив
непълен член нез-ло-би-вия
пълен член нез-ло-би-ви-ят
ж. р. нез-ло-би-ва
членувано нез-ло-би-ва-та
ср. р. нез-ло-би-во
членувано нез-ло-би-во-то
мн. ч. нез-ло-би-ви
членувано нез-ло-би-ви-те