съвършѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
съвършѐна, съвършѐно, мн. съвършѐни, прил.
1. Който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен. Съвършена красота.
2. Който се проявява в крайна степен; пълен. Съвършено копие на родителите си. Съвършен глупак.
нареч. съвършѐно.
същ. съвършѐност, съвършеността̀, ж. Съвършеност на формите.
1. Който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен. Съвършена красота.
2. Който се проявява в крайна степен; пълен. Съвършено копие на родителите си. Съвършен глупак.
нареч. съвършѐно.
същ. съвършѐност, съвършеността̀, ж. Съвършеност на формите.
Синоними
- идеален, безпогрешен, образцов, примерен, непостижим, божествен, удивителен, чуден, перфекциониран, перфектен, истински, ненадминат, недостижим, недосегаем, единствен, рядък, превъзходен
- безупречен, безукоризнен, отличен, безукорен, възхитителен
- завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен
- цял, пълен, безусловен, абсолютен, точен
- изпълнен, напълнен, цялостен
- категоричен, безрезервен
- същ, същински
- непокътнат, здрав
Грешни изписвания (3)
- саваршен
- савършен
- съваршен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съ-вър-шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съ-вър-ше-ния | ||
| пълен член | съ-вър-ше-ни-ят | ||
| ж. р. | съ-вър-ше-на | ||
| членувано | съ-вър-ше-на-та | ||
| ср. р. | съ-вър-ше-но | ||
| членувано | съ-вър-ше-но-то | ||
| мн. ч. | съ-вър-ше-ни | ||
| членувано | съ-вър-ше-ни-те | ||