перфектен

Речник на българския език

перфѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

перфѐктна, перфѐктно, мн. перфѐктни, прил.
1. Който се отнася до перфект.
2. Съвършен, отличен, превъзходен. Перфектно изпълнение.

Грешни изписвания (3)

  • перфектин
  • пирфектен
  • пирфектин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пер-фек-тен
непълен член пер-фек-т-ния
пълен член пер-фек-т-ни-ят
ж. р. пер-фек-т-на
членувано пер-фек-т-на-та
ср. р. пер-фек-т-но
членувано пер-фек-т-но-то
мн. ч. пер-фек-т-ни
членувано пер-фек-т-ни-те