действителен

Речник на българския език

действѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

действѝтелна, действѝтелно, мн. действѝтелни, прил.
1. Който съществува в действителността; реален, истински. Действителен свят.
2. Който е в сила; валиден. Действителни бюлетини.
3. Спец. В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. Действителен залог.
същ. действѝтелност, действителността̀, ж. Съвременна действителност.
В действителност. — Както е наистина, действително.

Грешни изписвания (7)

  • действителин
  • действитилен
  • действитилин
  • дийствителен
  • дийствителин
  • дийствитилен
  • дийствитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дейс-т-ви-те-лен
непълен член дейс-т-ви-тел-ния
пълен член дейс-т-ви-тел-ни-ят
ж. р. дейс-т-ви-тел-на
членувано дейс-т-ви-тел-на-та
ср. р. дейс-т-ви-тел-но
членувано дейс-т-ви-тел-но-то
мн. ч. дейс-т-ви-тел-ни
членувано дейс-т-ви-тел-ни-те