конкретен

Речник на българския език

конкрѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

конкрѐтна, конкрѐтно, мн. конкрѐтни, прил.
1. Точно определен, ясен. Конкретен въпрос. Конкретна цена. Конкретен план.
2. Който може да се възприема със сетивата. Конкретен обект.

Грешни изписвания (3)

  • конкретин
  • кункретен
  • кункретин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-к-ре-тен
непълен член кон-к-рет-ния
пълен член кон-к-рет-ни-ят
ж. р. кон-к-рет-на
членувано кон-к-рет-на-та
ср. р. кон-к-рет-но
членувано кон-к-рет-но-то
мн. ч. кон-к-рет-ни
членувано кон-к-рет-ни-те