обстоя̀телствен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
обстоя̀телствена, обстоя̀телствено, мн. обстоя̀телствени, прил. Който има отношение към обстоятелството.
• Обстоятелствено пояснение. — Спец. Част на изречението, която пояснява сказуемото откъм време, място, причина, цел, условие и др.
• Обстоятелствено изречение. — Спец. Подчинено изречение, което пояснява сказуемото на друго изречение откъм време, място, причина, цел, условие и др.
• Обстоятелствено пояснение. — Спец. Част на изречението, която пояснява сказуемото откъм време, място, причина, цел, условие и др.
• Обстоятелствено изречение. — Спец. Подчинено изречение, което пояснява сказуемото на друго изречение откъм време, място, причина, цел, условие и др.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- обстоятелствин
- обстоятилствен
- обстоятилствин
- обстуятелствен
- обстуятелствин
- обстуятилствен
- обстуятилствин
- убстоятелствен
- убстоятелствин
- убстоятилствен
- убстоятилствин
- убстуятелствен
- убстуятелствин
- убстуятилствен
- убстуятилствин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | об-с-то-я-тел-с-т-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | об-с-то-я-тел-с-т-ве-ния | ||
| пълен член | об-с-то-я-тел-с-т-ве-ни-ят | ||
| ж. р. | об-с-то-я-тел-с-т-ве-на | ||
| членувано | об-с-то-я-тел-с-т-ве-на-та | ||
| ср. р. | об-с-то-я-тел-с-т-ве-но | ||
| членувано | об-с-то-я-тел-с-т-ве-но-то | ||
| мн. ч. | об-с-то-я-тел-с-т-ве-ни | ||
| членувано | об-с-то-я-тел-с-т-ве-ни-те | ||