пространен

Речник на българския език

простра̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пространна, пространно, мн. пространни, прил. Обширен. Пространно житие.

Грешни изписвания (3)

  • пространин
  • прустранен
  • прустранин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-т-ра-нен
непълен член прос-т-ран-ния
пълен член прос-т-ран-ни-ят
ж. р. прос-т-ран-на
членувано прос-т-ран-на-та
ср. р. прос-т-ран-но
членувано прос-т-ран-но-то
мн. ч. прос-т-ран-ни
членувано прос-т-ран-ни-те