изчерпателен

Речник на българския език

изчерпа̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изчерпа̀телна, изчерпа̀телно, мн. изчерпа̀телни, прил.
1. Който отчита всички страни, всички особености, черти. Изчерпателен анализ. Изчерпателно проучване.
2. За човек — който засяга и излага всички особености на нещо.

Грешни изписвания (15)

  • езчерпателен
  • езчерпателин
  • езчерпатилен
  • езчерпатилин
  • езчирпателен
  • езчирпателин
  • езчирпатилен
  • езчирпатилин
  • изчерпателин
  • изчерпатилен
  • изчерпатилин
  • изчирпателен
  • изчирпателин
  • изчирпатилен
  • изчирпатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-чер-па-те-лен
непълен член из-чер-па-тел-ния
пълен член из-чер-па-тел-ни-ят
ж. р. из-чер-па-тел-на
членувано из-чер-па-тел-на-та
ср. р. из-чер-па-тел-но
членувано из-чер-па-тел-но-то
мн. ч. из-чер-па-тел-ни
членувано из-чер-па-тел-ни-те