щателен

Речник на българския език

ща̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ща̀телна, ща̀телно, мн. ща̀телни, прил. Който е подробен, детайлен, внимателен. Щателна проверка. Лекарят ѝ направи щателен преглед.
нареч. ща̀телно.

Грешни изписвания (7)

  • штателен
  • штателин
  • штатилен
  • штатилин
  • щателин
  • щатилен
  • щатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ща-те-лен
непълен член ща-тел-ния
пълен член ща-тел-ни-ят
ж. р. ща-тел-на
членувано ща-тел-на-та
ср. р. ща-тел-но
членувано ща-тел-но-то
мн. ч. ща-тел-ни
членувано ща-тел-ни-те