осезаем

Речник на българския език

осеза̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

осеза̀ема, осеза̀емо, мн. осеза̀еми, прил.
1. Който може да бъде възприет чрез осезанието.
2. Прен. Който лесно се възприема; забележим. Има осезаем напредък.
същ. осеза̀емост, осезаемостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • осезаим
  • осизаем
  • осизаим
  • усезаем
  • усезаим
  • усизаем
  • усизаим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. осе-за-ем
непълен член осе-за-е-мия
пълен член осе-за-е-ми-ят
ж. р. осе-за-е-ма
членувано осе-за-е-ма-та
ср. р. осе-за-е-мо
членувано осе-за-е-мо-то
мн. ч. осе-за-е-ми
членувано осе-за-е-ми-те