уловим

Речник на българския език

1. уловѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

уловѝма, уловѝмо, мн. уловѝми, прил. Който може да се усети или да се долови. Едва уловим вятър. Едва уловима усмивка.

Грешни изписвания (3)

  • оловим
  • олувим
  • улувим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уло-вим
непълен член уло-ви-мия
пълен член уло-ви-ми-ят
ж. р. уло-ви-ма
членувано уло-ви-ма-та
ср. р. уло-ви-мо
членувано уло-ви-мо-то
мн. ч. уло-ви-ми
членувано уло-ви-ми-те

2. уловим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

уловим е производна форма на уловя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).