доловим

Речник на българския език

1. доловѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

доловѝма, доловѝмо, мн. доловѝми, прил. Който може да бъде доловен. Едва доловими звуци.

Грешни изписвания (3)

  • долувим
  • дуловим
  • дулувим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-ло-вим
непълен член до-ло-ви-мия
пълен член до-ло-ви-ми-ят
ж. р. до-ло-ви-ма
членувано до-ло-ви-ма-та
ср. р. до-ло-ви-мо
членувано до-ло-ви-мо-то
мн. ч. до-ло-ви-ми
членувано до-ло-ви-ми-те

2. доловим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

доловим е производна форма на доловя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).