обектѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
обектѝвна, обектѝвно, мн. обектѝвни, прил.
1. Който съществува независимо от съзнанието ни. Обективен свят.
2. Безпристрастен, справедлив. Обективна критика.
същ. обектѝвност, обективността̀, ж.
1. Който съществува независимо от съзнанието ни. Обективен свят.
2. Безпристрастен, справедлив. Обективна критика.
същ. обектѝвност, обективността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- обективин
- обиктивен
- обиктивин
- убективен
- убективин
- убиктивен
- убиктивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | обек-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обек-тив-ния | ||
| пълен член | обек-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | обек-тив-на | ||
| членувано | обек-тив-на-та | ||
| ср. р. | обек-тив-но | ||
| членувано | обек-тив-но-то | ||
| мн. ч. | обек-тив-ни | ||
| членувано | обек-тив-ни-те | ||