неутрален

Речник на българския език

неутра̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неутра̀лна, неутра̀лно, мн. неутра̀лни, прил.
1. Който не взема страна в спор или война.
2. Който пази неутралитет.
3. Спец. Който не оказва никакво въздействие. Неутрално лекарство.
4. Спец. В химията — който няма нито кисела, нито основна реакция. Неутрален разтвор.
Неутрални води/неутрална зона. — Област между държави, в която не могат да се разполагат войски и да се водят военни действия.

Грешни изписвания (7)

  • неотрален
  • неотралин
  • неутралин
  • ниотрален
  • ниотралин
  • ниутрален
  • ниутралин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ут-ра-лен
непълен член не-ут-рал-ния
пълен член не-ут-рал-ни-ят
ж. р. не-ут-рал-на
членувано не-ут-рал-на-та
ср. р. не-ут-рал-но
членувано не-ут-рал-но-то
мн. ч. не-ут-рал-ни
членувано не-ут-рал-ни-те