критѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
критѝчна, критѝчно, мн. критѝчни, прил.
1. Който е способен да прави критика, да анализира. Критичен ум.
2. Който съдържа критика или е основан на критика; критически. Критични разсъждения.
3. Който е недоверчив, скептичен, резервиран към нещо. Критичен съм към неговите способности.
4. Който критикува. Критично изложение.
същ. критѝчност, критичността̀, ж.
критѝчна, критѝчно, мн. критѝчни, прил.
1. Който е изключително труден, опасен, съдбоносен. Критичен момент. Критична ситуация за бъдещето ми.
2. Спец. При който се извършва промяна, преминаване от едно състояние в друго. Критична температура. Под критичната точка.
същ. критѝчност, критичността̀, ж.
1. Който е способен да прави критика, да анализира. Критичен ум.
2. Който съдържа критика или е основан на критика; критически. Критични разсъждения.
3. Който е недоверчив, скептичен, резервиран към нещо. Критичен съм към неговите способности.
4. Който критикува. Критично изложение.
същ. критѝчност, критичността̀, ж.
критѝчна, критѝчно, мн. критѝчни, прил.
1. Който е изключително труден, опасен, съдбоносен. Критичен момент. Критична ситуация за бъдещето ми.
2. Спец. При който се извършва промяна, преминаване от едно състояние в друго. Критична температура. Под критичната точка.
същ. критѝчност, критичността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- кретичен
- кретичин
- критичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кри-ти-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кри-тич-ния | ||
| пълен член | кри-тич-ни-ят | ||
| ж. р. | кри-тич-на | ||
| членувано | кри-тич-на-та | ||
| ср. р. | кри-тич-но | ||
| членувано | кри-тич-но-то | ||
| мн. ч. | кри-тич-ни | ||
| членувано | кри-тич-ни-те | ||