хаплѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
хаплѝва, хаплѝво, мн. хаплѝви, прил.
1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно.
2. Прен. Който е язвителен, който хапе (в 4 знач.). Хаплива забележка.
нареч. хаплѝво.
същ. хаплѝвост, хапливостта̀, ж.
1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно.
2. Прен. Който е язвителен, който хапе (в 4 знач.). Хаплива забележка.
нареч. хаплѝво.
същ. хаплѝвост, хапливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- хъплив
- хаплиф
- хъплиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | хап-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | хап-ли-вия | ||
| пълен член | хап-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | хап-ли-ва | ||
| членувано | хап-ли-ва-та | ||
| ср. р. | хап-ли-во | ||
| членувано | хап-ли-во-то | ||
| мн. ч. | хап-ли-ви | ||
| членувано | хап-ли-ви-те | ||