зъбат

Речник на българския език

зъба̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

зъба̀та, зъба̀то, мн. зъба̀ти, прил.
1. Който има големи или издадени напред зъби.
2. Който е със зъбци. Зъбат нож.
3. Който има издатини. Зъбати скали.
4. Злобен, зъл; заядлив. Зъбата жена.
Зъбато слънце. — Зимно слънце, което грее, но не топли.

Грешни изписвания (1)

  • забат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зъ-бат
непълен член зъ-ба-тия
пълен член зъ-ба-ти-ят
ж. р. зъ-ба-та
членувано зъ-ба-та-та
ср. р. зъ-ба-то
членувано зъ-ба-то-то
мн. ч. зъ-ба-ти
членувано зъ-ба-ти-те