подбив

Речник на българския език

по̀дбив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀дбиви, (два) по̀дбива, м. Подигравка, присмех.
Вземам на подбив. — Подигравам се.

Грешни изписвания (3)

  • подбев
  • подбеф
  • подбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-бив
непълен член под-би-ва
пълен член под-би-вът
мн.ч. под-би-ви
членувано под-би-ви-те
бройна форма под-би-ва
звателна форма