ожесточен

Речник на българския език

1. ожесточѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ожесточѐна, ожесточѐно, мн. ожесточѐни, прил.
1. Който е изпълнен с ожесточение. Ожесточени сражения.
2. Непримирим. Ожесточен спор.
същ. ожесточѐност, ожесточеността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • ожестучен
  • ожисточен
  • ожистучен
  • ужесточен
  • ужестучен
  • ужисточен
  • ужистучен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ожес-то-чен
непълен член ожес-то-че-ния
пълен член ожес-то-че-ни-ят
ж. р. ожес-то-че-на
членувано ожес-то-че-на-та
ср. р. ожес-то-че-но
членувано ожес-то-че-но-то
мн. ч. ожес-то-че-ни
членувано ожес-то-че-ни-те

2. ожесточен — мин. страд. прич. м. р.

ожесточен е производна форма на ожесточа (мин. страд. прич. м. р.).