озлобен

Речник на българския език

1. озлобѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

озлобѐна, озлобѐно, мн. озлобѐни, прил. Който е настроен злобно или изразява злоба; ожесточен. Озлобен човек.
същ. озлобѐност, озлобеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • озлубен
  • узлобен
  • узлубен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оз-ло-бен
непълен член оз-ло-бе-ния
пълен член оз-ло-бе-ни-ят
ж. р. оз-ло-бе-на
членувано оз-ло-бе-на-та
ср. р. оз-ло-бе-но
членувано оз-ло-бе-но-то
мн. ч. оз-ло-бе-ни
членувано оз-ло-бе-ни-те

2. озлобен — мин. страд. прич. м. р.

озлобен е производна форма на озлобя (мин. страд. прич. м. р.).