враждебен

Речник на българския език

враждѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

враждѐбна, враждѐбно, мн. враждѐбни, прил. Който е изпълнен с вражда, ненавист; неприязнен, недоброжелателен. Враждебен поглед.
нареч. враждѐбно. Гледа го враждебно.
същ. враждѐбност, враждебността̀, ж. Отнасям се с враждебност.

Грешни изписвания (3)

  • враждебин
  • връждебен
  • връждебин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. враж-де-бен
непълен член враж-деб-ния
пълен член враж-деб-ни-ят
ж. р. враж-деб-на
членувано враж-деб-на-та
ср. р. враж-деб-но
членувано враж-деб-но-то
мн. ч. враж-деб-ни
членувано враж-деб-ни-те