враждѐбен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
враждѐбна, враждѐбно, мн. враждѐбни, прил. Който е изпълнен с вражда, ненавист; неприязнен, недоброжелателен. Враждебен поглед.
нареч. враждѐбно. Гледа го враждебно.
същ. враждѐбност, враждебността̀, ж. Отнасям се с враждебност.
нареч. враждѐбно. Гледа го враждебно.
същ. враждѐбност, враждебността̀, ж. Отнасям се с враждебност.
Синоними
- неприятелски, противников, вражески
- непримирим, антагонистичен, противен, недоброжелателен, зъл, лош, зложелателен, ненавистен, неприязнен, настървен, агресивен
- студен, чужд
- противодействуващ
- жесток, вреден, неблагоприятен
- мрачен, сърдит, навъсен, потиснат
- недружелюбен, неблагосклонен
- пълен с омраза, пълен с ненавист, злобен, озлобен, злопаметен
Грешни изписвания (3)
- враждебин
- връждебен
- връждебин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | враж-де-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | враж-деб-ния | ||
| пълен член | враж-деб-ни-ят | ||
| ж. р. | враж-деб-на | ||
| членувано | враж-деб-на-та | ||
| ср. р. | враж-деб-но | ||
| членувано | враж-деб-но-то | ||
| мн. ч. | враж-деб-ни | ||
| членувано | враж-деб-ни-те | ||