злопаметен

Речник на българския език

злопа̀метен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

злопа̀метна, злопа̀метно, мн. злопа̀метни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение.
същ. злопа̀метност, злопаметността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • злопаметин
  • злопамитен
  • злопамитин
  • злупаметен
  • злупаметин
  • злупамитен
  • злупамитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зло-па-ме-тен
непълен член зло-па-мет-ния
пълен член зло-па-мет-ни-ят
ж. р. зло-па-мет-на
членувано зло-па-мет-на-та
ср. р. зло-па-мет-но
членувано зло-па-мет-но-то
мн. ч. зло-па-мет-ни
членувано зло-па-мет-ни-те