мъстителен

Речник на българския език

мъстѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мъстѝтелна, мъстѝтелно, мн. мъстѝтелни, прил. Остар. Склонен към мъст; отмъстителен.

Грешни изписвания (7)

  • мастителен
  • мастителин
  • маститилен
  • маститилин
  • мъстителин
  • мъститилен
  • мъститилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъс-ти-те-лен
непълен член мъс-ти-тел-ния
пълен член мъс-ти-тел-ни-ят
ж. р. мъс-ти-тел-на
членувано мъс-ти-тел-на-та
ср. р. мъс-ти-тел-но
членувано мъс-ти-тел-но-то
мн. ч. мъс-ти-тел-ни
членувано мъс-ти-тел-ни-те