отмъстителен

Речник на българския език

отмъстѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отмъстѝтелна, отмъстѝтелно, мн. отмъстѝтелни, прил. Който не забравя да отмъщава, дори и за незначителни обиди. Отмъстителен човек.
същ. отмъстѝтелност, отмъстителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • отмастителен
  • отмастителин
  • отмаститилен
  • отмаститилин
  • отмъстителин
  • отмъститилен
  • отмъститилин
  • утмастителен
  • утмастителин
  • утмаститилен
  • утмаститилин
  • утмъстителен
  • утмъстителин
  • утмъститилен
  • утмъститилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-мъс-ти-те-лен
непълен член от-мъс-ти-тел-ния
пълен член от-мъс-ти-тел-ни-ят
ж. р. от-мъс-ти-тел-на
членувано от-мъс-ти-тел-на-та
ср. р. от-мъс-ти-тел-но
членувано от-мъс-ти-тел-но-то
мн. ч. от-мъс-ти-тел-ни
членувано от-мъс-ти-тел-ни-те