неприязнен

Речник на българския език

неприя̀знен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неприя̀знена, неприя̀знено, мн. неприя̀знени, прил. Който проявява неприязън; недоброжелателен, враждебен. Неприязнен тон.
същ. неприя̀зненост, неприязнеността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непреязнен
  • непреязнин
  • неприязнин
  • нипреязнен
  • нипреязнин
  • ниприязнен
  • ниприязнин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ри-яз-нен
непълен член неп-ри-яз-не-ния
пълен член неп-ри-яз-не-ни-ят
ж. р. неп-ри-яз-не-на
членувано неп-ри-яз-не-на-та
ср. р. неп-ри-яз-не-но
членувано неп-ри-яз-не-но-то
мн. ч. неп-ри-яз-не-ни
членувано неп-ри-яз-не-ни-те