навъсен

Речник на българския език

1. навъ̀сен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

навъ̀сена, навъ̀сено, мн. навъ̀сени, прил.
1. Намръщен, сърдит, начумерен.
2. За време — облачно,студено, мрачно.

Грешни изписвания (3)

  • навъсин
  • нъвъсен
  • нъвъсин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-въ-сен
непълен член на-въ-се-ния
пълен член на-въ-се-ни-ят
ж. р. на-въ-се-на
членувано на-въ-се-на-та
ср. р. на-въ-се-но
членувано на-въ-се-но-то
мн. ч. на-въ-се-ни
членувано на-въ-се-ни-те

2. Навъ̀сен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Навъсин
  • Нъвъсен
  • Нъвъсин

3. навъсен — мин. страд. прич. м. р.

навъсен е производна форма на навъся (мин. страд. прич. м. р.).