намръщен

Речник на българския език

1. намръ̀щен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

намръ̀щена, намръ̀щено, мн. намръ̀щени, прил.
1. Който е със сърдит, недоволен израз на лицето; навъсен, намусен. Намръщена баба.
2. За време — облачно, готвещо се да вали. Намръщено небе.
същ. намръ̀щеност, намръщеността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • намръштен
  • намръштин
  • намръщин
  • нъмръштен
  • нъмръштин
  • нъмръщен
  • нъмръщин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нам-ръ-щен
непълен член нам-ръ-ще-ния
пълен член нам-ръ-ще-ни-ят
ж. р. нам-ръ-ще-на
членувано нам-ръ-ще-на-та
ср. р. нам-ръ-ще-но
членувано нам-ръ-ще-но-то
мн. ч. нам-ръ-ще-ни
членувано нам-ръ-ще-ни-те

2. намръщен — мин. страд. прич. м. р.

намръщен е производна форма на намръщя (мин. страд. прич. м. р.).